Тогава слънцето за последно «лудува», а след това започва да умира и оттук насетне „св. Еньо започва да си кърпи кожуха и се стяга за зима". Преди да поеме пътя си обаче, слънцето спира да си почине и да се прости със света, който няма да види цяла година.
На Еньовден всички небесни светила «полудяват». В полунощ срещу празника небето се отваря - стават чудеса, но и черни магии. Сънищата са пророчески. Там, където има заровено имане, от мястото излиза син пламък. Звездите слизат на земята и се къпят в застиналите вълни на морето.
"Полудуваха" и жените от клуб "Еньовка" при читалището в с.Попица, повеселиха се, всяка от тях мина под венец от дъхави билки за здраве.